България винаги е имала повече от два изхода!

Смятах този блог да бъде място, където споделям истории за дъщеря ми, разни кифленски работи. Нещо не ми се получи, домързя ме ужасно. Реших, че не си струва да пиша. То...всеки наоколо си има блог и се изживява като институция..Днес обаче, след като няколко дена четох и се вълнувах ми кипна, след като прочетох това:

"Сега обаче идва по-важният въпрос – Кой и защо му е наредил на този мъж да разчисти кръстовището веднага? Кой – някой над него. Защо – ето тук логиката свършва. Държавата е търпелива към миньори, фермери, работници от соц-гиганти, които от време на време блокират пътища. Но към младите момичета и момчета трябват други мерки, а? Протестът беше замислен като светкавична блокада на кръстовището – flash mob. И ако полицаите нямаха заповед да го разтурят, нещата щяха да приключат за 10 минути. Това само ни припомни нещо, което отдавна си знаем – управляващите се съобразяват с безпросветната маса и ненавиждат просветеното малцинство"

Цитатът е на Иван Бедров - виден български журналист, и е от неговия личен блог.

Следя протестите. Не харесвам новия закон. Обичам планината и горите. Разбирам защо има недоволство. Но ми писна отново някой да яха недоволството по начина, по който това се случи в годините, в които "скачахме" и блокирахме Орлов мост.

Почваме от това, кой е Иван Бедров - любим журналист от ьТВ, след това RE TV. Сега Икономедия. Винаги ме е тормозел въпросът, ако работиш за олигарх, имаш ли право да протестираш срещу другите олигарси. Или по друг начин - как се чувства Иван Бедров, взимайки заплата от Иво Прокопиев да се изявява като едно от най-сниманите лица, като бардът на протестите срещу т.нар. поправка Цеко Минев. Явно се чувства много добре. Доколко е морално обаче, това е друг въпрос, нали? Но моралът е кът по нашите ширини.

Та..Г-н Бедров, на тези мъже (полицаите) им е работата да разчистят кръстовището веднага. Протестът, който се афишира като "флаш-моб" си беше организирана в продължение на 24 часа във Фейсбук акция, която не е разрешена от общината т.е. е незаконна. Да блокираш най-важният възел в столицата, не е като да блокираш черния път между две села във Видинско. Протестът не беше замислен като светкавична блокада на кръстовището. За първият, дори на страницата пишеше, че ще се стои, докато медиите обърнат внимание на протестиращите. И не, протестът нямаше да приключи за 10 минути, защото не е регламентиран, няма официални организатори и няма от кого да се търси отговорност.

А според мен това е проблем. Кой е Фонтан Монтански, който организира протеста Окупирай Орлов мост 3?. Твърди се, че няма организатори, че всичко е спонтанно. Не е така. Зад този протест стоят природозащитните организации и партия Зелените. Това в никакъв случай не е проблем, напротив, чест им прави, че го организират. Проблем е, че предишните шестдесет и повече напълно законни протеста, организирани от тях, нямаха този отзвук. Нямам идея защо.
А какво става на този - млади момчета и момичета, романтично се противопоставят на полицията, нарушавайки закона, в името на великата кауза - гората. Според мен обаче, техният ентусиазъм отново се използва, както нашият навремето. Голямата идея е гората, но всъщност, голямата идея е политиката и кой ще дойде на мястото на същия този Цеко Минев. Ако съдя по ентусиазма на г-н Бедров, явно алтернативни олигарси има. И ако обича партия "Зелените" да излезе от тъмното и ясно да си даде заявките за следващия парламент, защото, това е също голямата идея, нали? Колкото до противопоставянето на безпросветната маса с просветеното малцинство - не му прави чест на този журналист да говори така за хората от народа. Те не са безпросветни, те просто са бачкатори, обрулени от живота, борещи се с немотията, а нито едно от децата, които протестират, не изглежда така. Няма как на гладните хора да обясниш текстът "без промяна на предназначението" до какви "ужасяващи" последици ще доведе в неговото битие. То вече е ужасно!

Съжалявам, че съм станала толкова цинична с годините, но не вярвам в призивите "България вече има три изхода! Терминал 1, Терминал 2 и Орлов мост!" (цитат от Асен Генов - също популярен блогър и член на партия "Зелените") България винаги е имала повече от два изхода - изборите - да не забравяме, че всички, които ни газеха и продължават да ни газят сами си ги избрахме!

А журналистите - абе..нямам думи.


А тук, един от просветеното малцинство:

Тази вечер имах може би първия много сериозен разговор с дъщеря ми на тема, какво всъщност очаква тя от живота. Поводът беше тройката й на класното по математика. Не чиста тройка, три и половина, и както каза тя, то това си е чиста четворка. Но аз много се ядосах, не стига, че се опита да ме излъже, ами и целенасочено се опита да омаловажи случката. Аз избухнах...всъщност, опитвам се да не го правя, опитвам се да й говоря, но този път не се стърпях. 

Попитах я, какво точно я движи на тази възраст, какво иска, какво я вълнува. Тя обаче не можа да ми отговори. Беше напълно объркана. Явно този въпрос никога не й беше минавал през главицата. Казах й, че животът не е само слагането на кифленски снимки във Фейсбук и това, колко куул си облечен. Животът е посока, целеустременост. Казах й, че момчетата неминуемо ще дойдат, и ще си тръгнат, и пак ще дойдат, но по-важно е, какво всъщност иска тя. Казах й, колко важно е да чете..Вие знаете ли, че днешните деца не четат? Това е ужасяващо! Казах й, че животът не е лесен, казах й, че за мен той е бил много труден, и всичко, което съм постигнала го дължа на ясната идея, какво точно искам в него...Толкова много неща й наговорих. Дори не съм убедена, че разбра всичко.

А дали съм права, дали трябва да имам толкова големи очаквания към това дете? Все си мисля, че не го правя, заради вярата ми, че точно моето дете е гений. Но не мога да приема, че точно моето дете ще има празно, разглезено детство, което ще го превърне в разглезен консуматор, каквито са доста деца в днешно време. Бих искала да започне да мисли, да мечтае за това, което иска да стане, бих искала да има поне малко спортна злоба в нея, а не да се предава при първата трудност...

Все ми се иска да вярвам, че не очаквам невъзможни неща.

Снимка Leif Westling

То май не е лесна работа да си имаш блог, отстрани е някак много яко (както би се изразила дъщеря ми), но за една позакостеняла матрона хич не е лесно.

Аз съм V, имам дъщеря, която по стечение на обстоятелствата отглеждам сама. Всъщност тя е нещото, което ме държи, прави ме щастлива, понякога ме прави нещастна, пълни живота ми с цвят и шум. Тя е моят център и като се замисля, едно от малкото неща, заради които си струва ставането сутрин и всекидневната битка.

Иначе, работя в банка. За някои сигурно звучи скучно, но аз харесвам работата си. Имам кариера, на която държа, но това в повечето случаи е тежко бреме.  Аз съм от онзи тип жени с кариери, които в американските филми приличат на мъже. Това всъщност не е нещо, с което бих се похвалила, но за да успяваш в този мъжки свят, мъжкият модел на поведение е най-удачен. Не че понякога не се срутвам. Дори скоро плаках в работата. Плаках от яд, от безсилие, от умора. А това е типично женско...и се счита за проява на слабост. Корпоративната действителност не е никак розова..никъде.

Не знам, какво точно ще пиша в този блог. Ако се престраша, сигурно ще споделям доста със света..ако ли не, ще е едно неуспешно начало. Но като всяко начало е вълнуващо.